Д-р Петър Берон - 57 съвета за отношенията между хората
" Рибният буквар " на доктор Петър Берон, публикуван през 1824 година в град Брашов, е една от най-забележителните книги на Българското възобновление. Тя е и първата образователна книга у нас, предопределена за " необятна приложимост и обща изгода " и една от дребното, оставили дълбоки следи в духовния живот на българския народ. Тази скромна по размер брошура е изиграла огромна роля за създаване на новото светско българско учебно заведение, съдействала е за разпространяване на просветата измежду българите, съдействала е за оформяне на новобългарския литературен език.
Пълното заглавие на книгата е " Буквар с разнообразни поуки, събрани от Петра х. Беровича, за болгарските учебни заведения. Напечата ся благодарение на година Антоньова Йовановича. В годе 1824 ". Поради това, че на последния лист от илюстрациите към книгата са изобразени две риби – делфин и кит, букварът става известен още през Възраждането като " Рибен буквар ". Той е най-разпространената и най-четена българска книга – единствено за 40 години е преиздаван пет пъти: през 1841, 1847, 1850 година в Букурещ и през 1856 и 1862 година в Цариград.
В дяла " Добри препоръки ", Берон събира 57 съвета, които засягат разнообразни области на връзките сред хората.
1 
. Щото не щеш да ти костват другите, нито ти да го струваш на другите.
2. Ако доста хортуваш, доста по неточности струваш.
3. Ако излъжиш веднъж, не та имат вяра вторий път.
4. По-добре другар правилен, а не камен скъп.
5. На големци да не ся противяш и с болярци да не ся скарваш.
6. Другому не ся присмивай, ами тебе си обгледвай.
7. Струвай положително, да намериш положително.
8. Да не ся присмиваш никому, по кое време изпадни, за какво никой не знай по какъв начин ще усъмни.
9. Който през днешния ден е болерец, на следващия ден можи да е слепец.
10. И който през днешния ден е голямец, на следващия ден можи да е мертвец.
11. Почитай старите, доде младейш, да почитат и тебе, по кое време устарейш.
12. Щото ся вричаш, да го струваш.
13. Щото не можиш да сториш, нити да ся вричаш, чи ще го сториш.
14. Да не вяроваш всеки път, по кое време та хвалят, за какво постоянно хората друго хортуват и друго мислят.
15. Художество (занаят) да ся научаваш, за какво тогази в никакъв случай не угладняваш.
16. По-добре да думат зле за тебе, а ти да си добър, а не да думат добре, а ти да си лошав.
17. Ако не попистяваш, скоро усиромашаваш.
18. При каквито живейш, на тях ще уприличейш.
19. Да не гледаш кората, ами средата.
20. Кога нещо ще начениш, силата си перво да притеглиш.
21 
. Ако не ся трудиш, доде младейш, без риза ще устарейш.
22. За на следващия ден да не оставяш, щото за през днешния ден настаняваш.
23. Щото не знайш, нити да хвалиш, нити да кориш.
24. Да не ся срамуваш, по кое време питаш, за което не разбираш.
25. Днес да мислиш, на следващия ден що ще правиш.
26. По-добре да си самичък, а не с блудствен человек.
27. Не отдавай зло за зло.
28. Почитай всякого, както му наподобява.
29. Да наченваш всяко нещо, отдето треба.
30. Доде е време, да си отваряш очите.
31. Никога нищо да не речеш, доде перво не го смислиш.
32. Малко хортувай, доста слишай; поради това имаш една уста и две уши.
33. Щото струваш, струвай го добре и мисли за сетнената.
34. Който забраня по-безсилните, забраня ся от по мощните.
35. Който не познава положителното, постоянно изпадва в злото.
36. Който управдява неправедните, унеправдява правед ните.
37. Всякий обича, който му наподобява.
38. Който себе си хвали, гой себе си кори.
39. Мудриат по-много хортува, по кое време помълчава, а не безумниат, по кое време балнува.
40 
. Благороден е доброделецат, а не болярецат.
41. Всяко е елементарно за трудливиат и всичко е мъчително за мър- шливиат.
42. Който с несправедливост проболярява, скоро усиромашава.
43. Птичетата ся познават по цартението, а человеците по хортуванието.
44. Человек проболярява, в случай че попистява.
45. Щото скоро става, скоро ся загубява.
46. Всякий, колкото му чергата стига, толкози да ся простира.
47. Който доста хортува, я доста неистини, я доста балнува.
48. Който има просвета, не изпадва в никакъв случай.
49. Който хвали злото, не люби положителното.
50. Марзиливиат человек на вятъра яде хлябат.
51. Марзилат е татко на злото.
52. При лукави человеци и положителният става подъл.
53. Добр человек вред ся нахраня.
54. Всяко нещо има врямето си.
55. Всяко нещо да бъди с мярка.
56. Който ров за другиго изкопава, той себе си вътре закопава.
57. По-добре изсъхнал самун с мир, а не доста ястия със скорб.
Инфо: www.webstage.bg
